| | |||
| ||||
Летище Божурище, или къде поникна българската авиация 01.03.2015, в.Строите Сагата около летище Божурище, което първо бе продадено на външен инвеститор, а после обявено за паметник на културата - акт, отменен в съда, все още пикира не само из медиите, но и в кулоарите на парламента. На изслушване на министъра на културата Вежди Рашидов пред ресорната парламентарна комисия миналата седмица стана ясно, че ведомството тепърва ще възобновява дела и ще настоява аеропортните сгради, които все още са останали не-разрушени от настоящия собственик - „Индустриален парк София", да бъдат запазени и възстановени. Това впрочем бе гарантирано с подписано през лятото на 2014 г. споразумение между Министерството на културата и инвеститора, който се ангажира да превърне някогашното летище в музей на авиацията. От конкретния повод - питането в парламента, дойде и идеята да разкажем историята на този обект, гордост на цялата българска авиация. Божурище е първото постоянно действащо летище в България и вероятно най-старото национално, запазено в ЕС. С Указ №2 от 2 януари 1897 г., подписан от княз Фердинанд I, в изоставеното след Освобождението софийско поле е създадено военно кавалерийско депо, с което е сложено началото на военното използване на района. През 1906 г. тук се извършват първите в България полети с балон. Дървени постройки на летището се появяват през 1912 г. заедно с железопътната гара към него. Направени са от българската войска под ръководството на германски инженери. След войната гарата е още по-полезна, когато специален работнически влак от София спира до портала на летището. През 1913 г. там са построени хангарът и служебни сгради и през 1914 г. Временното полево летище, намиращо се северно от Централна гара София, е пребазирано край Божурище, в непосредствена близост до конезавода. Откриването на Аеропланното училище в Божурище на 26 ноември 1915 г. става при тържествена обстановка. За началник е назначен Военният пилот майор Симеон Петров. Това е човекът с неоценима заслуга за изграждането на летище Божурище като модерна за времето авиационна база. Той успява да убеди висшето Военно ръководство за нуждата от едно мащабно за възможностите на страната строителство. Заедно с летеца поручик Владимир (Влайко) Балан през 1916 г. предприемат обиколка на различни немски летища и авиоработилници. Особено им допадат тези в Гро-сенхайн, близо до Дрезден. Началникът на работилницата, майор фон Минквиц. се отнася с разбиране към нуждите на българските си колеги и чрез Германската Въздухоплавателна инспекция ги снабдява с цялата нужна документация за изграждане на подобна инфраструктура в Божурище. На 24 юни 1917г. е положен основният камък на модерната аеропланна работилница, където по-късно ще се произвеждат и българските самолети ДАР. Там започват работа натрупалите вече богат опит български авиомеханици. Редом с образцовата аеропланна работилница ще бъдат построени и четири огромни за времето си железобетонни хангара, административни и жилищни постройки и съоръжения, необходими за летище , отговарящо на изискванията на развиващата се с бурни темпове авиация. Създадената база дава условия за откриване на Аеропланно училище за летателни и технически кадри. Обширното поле се оказва много подходящо за всички типове тогавашни самолети, без ограничение на скорост и тегло. Подходите за излитане и кацане са добри за начинаещи летци. Оказва се, че летището е построено невероятно перспективно. То остава напълно използваемо чак до появата на реактивните самолети, когато само теренните особености попречват за изграждането на писта с нужните за реактивната авиация характеристик. На 10 август 1915 г. от летище Божурище излита първият построен от българин самолет - „Диплан (биплан - б.а.) Йорданов-1", дело на гимназиста Асен Йорданов. С Ньойския договор България е лишена от правото да притежава собствена бойна авиация. Всички български бойни самолети трябвало да бъдат унищожени чрез нарязване. Победителите стигат дотам, че искат хангарите, складовете за авиационна техника и останалият сграден фонд да бъдат изравнени със земята. Особена заплаха за тях представлявала образцовата работилница. Но Симеон Петров, който има сериозни познанства сред висшите авиационни командири на французите още от времето на своето обучение при Луи Блерио в Етамп, успява да спаси сградния фонд. Комисията, която наблюдава изпълнението на клаузите от договора, дава съгласие зданията и летателното поле да бъдат съхранени и да се използват от Българския аероклуб. Битката за летище Божурище не спира дотук. Симеон Петров води борба и по-нататък за спасяване на хангарите и самолетната работилница от превръщането им в железопътно депо за ремонт на локомотиви, за недопускане разораването и използване на летателното поле от Агрономическия факултет за опитна станция. Летище Божурище остава да съществува като гражданско. По-късно френските и италианските авиокомпании го използват при полетите си по трасетата към Азия и Африка. В навечерието на Втората световна война (1936 - 1939 г.) българската авиация получава 264 бойни самолета от чужбина. Самолетните фабрики в страната също внасят своя дял в увеличаването на самолетния парк с учебни, учебно-бойни и разузнавателни самолети. Създадени са няколко модерни военни летища с развита инфраструктура и многобройни полеви летища за изнесени орляци и ята. Но Божурище остава центърът, сърцето на българската авиация.* По материали на инж. Иван Бориславов - полковник о.р. от авиацията, летец-спортист, направил своя първи полет на 6 юли 1957 г. на Божурище***Новата историяСделката за замяната на летището за 106 апартамента е от времето на кабинета на НДСВ, но е одобрена от тройната коалиция. Тя е проверявана безрезултатно в продължение на години от прокуратурата. Договорът с италианската фирма „Индустриален парк София" за замяната на летище Божурище, чиято площ е 1045 дка, срещу 106 апартамента е подписан през 2007 г. от тогавашния военен министър Веселин Близнаков и областния управител на София Емил Иванов. Министърът на културата Стефан Данаилов обаче започва процедура по обяването на летището за паметник на културата и му дава такъв статут, но без да посочи границите му. Две години по-късно правителството на ГЕРБ установява, че процедурата за обявяването не е завършена, и я подновява. На 16 април 2010 г. е свикана комисия от Националния институт за недвижимо културно наследство, която решава, че летището трябва да се обяви за „групова урбанистична недвижима културна ценност - комплекс" с категория „национално значение". На 5 юли с.г. министър Рашидов издава декларационен акт, с който обявява летището за паметник на културата. Актът веднага е обжалван от собственика във Върховния административен съд. На 16 юни 2011 г. съдът отхвърля жалбата, но на 12 декември пак ВАС отменя предишното си решение и го връща за ново разглеждане. На 24 април 2013 г. излиза новото решение на ВАС, с което се отменя акта за обявяване на паметник на културата. Според съда историческата стойност на обекта е неправилно завишена. Това решение е неуспешно обжалвано и става окончателно на 3 декември същата година. На 26 април 2014 г. МС дава мандат на министъра на културата Петър Стоянович за сключване на споразумение с инвеститора за изграждане на музей на авиацията на територията на летището. Споразумението е подписано на 19 май и предполага запазване на сградата на бившата аерогара и изграждане на музей с площ 3,6 дка. Музеят ще се изгради от „Индустриален парк София" АД и след завършването му ще бъде предаден на държавата.***Текст под снимкаСградата на Държавната аеропланна работилница ДАР - Божурище, както е изглеждала по времето на Херман Винтер. По-късно двете странични крила са надстроени. Между тях е халето, където става основно монтажът на самолетите | Московски: Никой не желае да купи "БДЖ – Товарни превози"25.02.2015, 24 часа
ЕК ни мъмри заради НЕ въвеждане на европейските правила за безопасност на железопътния транспорт28.02.2015,Frognews
Пишат още 2 седмици спасителния план за БДЖ26.02.2015, Монитор
Гимназия по железопътен транспорт "Никола Корчев" в София е пред затваряне 27.02.2015, БНТ
Триетажен тунел под Босфора ще свързва европейския и азиатския бряг на Истанбул 01.03.2015, Novini.bg
Китайци искат да строят третия лъч на метрото 26.02.2015, Econ.bg
Скопие оправя пътя към България 23.02.2015, Vlastta.com
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| В празнични дни и през летния сезон, от 1 юни до 15 септември 2015 г., ще бъде въведена временна организация на движението на тежкотоварни превозни средства над 12 т по определени участъци от републиканската пътна мрежа. |
На 1 август трябва да е готов участъкът Сандански – Кулата от АМ Струма
24.02.2015, Kamioni.bg
| Срокът за завършването на близо 15-километровия участък от Сандански до Кулата е краят на юли т. г., а на Дупница – Благоевград /37 км/ - октомври 2015 г. Заварвам отсечката от Сандански до Кулата, така както съм я оставил преди година и половина. |
Пътниците на Варна ще се придвижват по-бързо и по-удобно с бърз автобусен коридор
27.02.2015, ИА Черно море
| От тази година започва изграждането на бърз автобусен коридор във Варна, който ще осигури бързо придвижване на пътниците до различни точки. Коридорът се изгражда по проект „Интегриран градски транспорт на Варна" с цел да се подобрят качеството на живот и екологичните условия в града. |
Софийското метро стига до летището до месец
27.02.2015, Инвестор
| Софийското метро е само на месец до пристигането си до летището в София, а изпитанията на мотрисите по линията до летището са започнали през тази седмица. „В началото на април очакваме да пуснем линията до летището и началото на май най-късно да пуснем и линията до Бизнес парка. |
Лобита закриват Летище Пловдив
26.02.2015, Snews.bg
| Летище Пловдив е въведено в режим на пълна ликвидация, научи „Акцент" от различни източници от аеропорта и Министерството на транспорта. Въпросният сценарий е задействан още с идването на служебния кабинет на Георги Близнашки, а през този мандат то вероятно ще преустанови своето съществуване. |
30% ръст на обработените контейнери в БМФ Порт Бургас
26.02.2015, Maritime.bg
| На първи януари 2012 година влезе в сила договорът, според който „БМФ Порт Бургас" ЕАД получи на концесия за 35 години терминал „Бургас Изток – 2" на Пристанище Бургас, припомня в свой анализ сайтът Burgas1. |
Проверяват сигнал за нефтени петна по река Дунав
25.02.2015, в.Сега
| Сигнал за забелязано мазно петно по течението на река Дунав проверява Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) – Монтана, съобщи екоминистерствот. |
Под натиска на Брюксел: България трябва да прочисти банковата си система
02.03.2015, Capital.bg
| Проваленият надзор над банките, особено тези с местен собственик, събори страната в групата на европейските страни с най-висок икономически риск. Рязкото пропадане означава засилен мониторинг от страна на Европейската комисия. Но най-вече трябва да има конкретно действие на местна територия - рязко засилване на надзора от страна на БНБ. За три месеца управление коалицията не предприе нищо за подобряване на контрола над финансовите институции, а дни след доклада на Брюксел за дисбалансите и БНБ, и финансовото министерство мълчат за проблема. Но под натиска на ЕК ще трябва да се начертаят мерки и то още през април. Далечната заплаха от констатациите на Брюксел е наказателна процедура за България и финансови санкции. Трайният ефект обаче ще е, че външните инвеститори ще виждат страната в най-рисковата категория. Какво следва... |
Този бюлетин е свободен за разпространение.
Вие получавате бюлетина ТРАНСПОРТ на Форум Балкански Транспорт и Инфраструктура. Следвайки новите европейски правила, ако не желаете да получавате информация, моля уведомете ни като отговорите на това съобщение с текст "Отписване" на и-мейл [email protected].
You receive the TRANSPORT newsletter from the Forum for Balkan Transport and Infrastructure. Following the new European rules, if you do not wish to receive information, please notify us by replying to this message with the word "unsubscribe" to email [email protected].
